Мегазвездите на българския спорт

През ХХ век развитието на България е белязано, освен с бурните политически, социални и икономически промени, но и с подчертан стремеж към хармония и съвършенство на личността, родил плеяда имена, с които днес в края на столетието сме безкрайно горди. В областта на спорта се заговори за българска школа. България достигна несънувани позиции в най-големите спортни форуми на планетата – олимпийски игри, световни и европейски първенства. Именитите ни спортисти се превърнаха в най-добрите посланици, които извадиха малка България от анонимност. Равносметката на страната ни в навечерието на новото хилядолетие е впечатляваща: 49 олимпийски шампиони, 82 носители на сребърни и 66 бронзови олимпийски медали, общо над 290 медалисти, над 900 световни и повече от 1300 европейски шампиони в различни видове спорт. Развитието на модерните спортове у нас се свързва с идването на швейцарските учители, поканени в България от министър Георги Живков през 1894 г. Името на Шарл Шампоф дори е записано като първия български участник на олимпийски игри. България е една от 14-те страни на Първите модерни олимпийски игри в Атина през 1896 г. От зората на столетието датират успехите ни в международни състезания – първите титли за страната ни са спечелени в борбата от Никола Петров и Никола Станчев през 1900 г., от Александър Добрич през 1908 г., Данчо Колев, познат като Дан Колов, става емблема на българската спортна сила. А сред първите ни държавни шампиони по борба името си записва и народният певец Борис Машалов (категория до 76 кг). От тогава до днес десетки представители на този типичен за страната ни спорт донесоха невероятна слава на България. Сред тях все пак се открояват двукратните олимпийски шампиони Боян Радев и Петър Киров, 7-кратният световен и европейски шампион и носител на олимпийска титла от Атланта’96 Валентин Йорданов, президент на българската федерация, “вечно вторият” 5-кратен световен шампион притежател на 3 сребърни олимпийски медала Александър Томов. Сред легендите на спорта у нас през ХХ век със сигурност ще остане и името на колоездача Ненчо Христов с победата си в най-престижното аматьорско състезание ­ Пробега на мира през 1957 г. Българската школа в художествената гимнастика роди незабравими грации, символ на които са трикратната абсолютна световна шампионка Мария Гигова и Нешка Робева – неуморната “особнячка”, създала 5 поколения гимнастички след себе си. Години след успехите на Гигова до нея също с 3 световни титли застана друга Мария – Петрова. Редом до Нешка Робева високо стои и един от най-великите български треньори ­ Старшията Иван Абаджиев. Възхваляван и отричан, за 20-те сезона (1969­1989 г.), през които водеше националите ни по щанги, той донесе на България 7 олимпийски, 57 световни и 63 европейски титли. Абаджиев беляза забележително втория си период след 1996 г. с 5 световни и 8 европейски шампиони и със заявка за “Гинес” ­ няма треньор в света с над 140 титли от големи шампионати. На негова сметка, освен 11-те олимпийски първенци, са записани вече повече от 65 световни и 70 европейски титли и над 200 световни рекорда. На 21 май 1999 г. 67-годишният Иван Абаджиев бе удостоен с Доктор хонорис кауза на Националната спортна академия (НСА). Златна диря в световната спортна история оставиха мнозина нашенци след учредяването на Българския олимпийски комитет на 30 март 1923 г. Сред най-ярките личности на спортна България през ХХ век безапелационно трябва да поставим генер рал Владимир Стойчев. Завършил Военната академия във Виена, минал у нас като офицер през Гвардейския полк, Кавалерийската школа и Академията на Генералния щаб, на 31 г. ротмистър Стойчев участва в олимпиадата Париж-24 и заема 11-о място в турнира по конен спорт. През 1930 г. е назначен за военен аташе във Франция и Англия, 4 г. по-късно става началник на Софийската кавалерийска школа, а през 1944 г. е назначен за командир на Първа българска армия – на 24 юни 1945 г. той е единственият чужденец, участвал в парада на победата в Москва сред командирите на III украински полк. През 1946 г. е назначен за политически представител на България в САЩ, но година по-късно се връща у дома. Забележителната му кариера в МОК започва на 46-ата сесия в Осло през 1952 г., когато е избран за негов член. През периода 1956­ 1960 г. е член на Изпълнителния комитет, от 1987 до 1990 г. е почетен член на МОК. Генерал Владимир Стойчев е председател на БОК от 1951 до 1982 г., а до 26 април 1990 г., когато почива на 98-годишна възраст, е негов почетен председател. Иван Славков или Батето, както всички го наричат, е още един от фаворитите за спортни личности на България на ХХ век и може би човекът-дефиниция за хората ХХL. Широко скроен, изключително колоритен, със всестранни познания и интереси, с нестандартно мислене и невероятно чувство за хумор. Човекът, за когото казват, че ако не е помогнал на някого, то никому и не е навредил. Сигурно за това има и хиляди приятели у нас и по света. Бившият национал по водна топка, журналист и главен редактор на списание “Българско фото”, генерален директор на БНТ (1971–1981 г.), заместник-министър на културата (1976–1981), председател на Клуба на младата художествено-творческа интелигенция (1974­1982) по предложение на генерал Стойчев е избран за член на МОК на сесията му в Истанбул през 1987 г. Председателят на Спортно-техническата комисия на АНОК и член на Комисията за радио и телевизия към МОК е и Доктор хонорис кауза на Националната спортна академия. От 1995 г. Славков оглави и Българския футболен съюз, което му донесе и куп главоболия. Но това, което той донесе на България с международните си изяви, няма аналог. Дори за малко да докара и зимните олимпийски игри в София през 1992 г., когато френският Албервил ни “изяде” домакинството. Но Батето наскоро сподели, че още не се отказал от тази “мечта на живота си”. Макар да е зодия Телец (роден е на 11 май 1940 г.), той се бори като лъв за правата на българските олимпийци в Сидни ,2000, където успя да спечели делото за отбора ни по щанги в Арбитражния съд на МОК. Сред многобройните успехи на българската лека атлетика най-ярко свети феноменът Стефка Костадинова, която украси блестящата си спортна кариера на европейска и световна шампионка и рекордьорка, записала безпрецедентните 23 последователни победи в турнирите от веригата Гран при, с великолепната титла от Златната олимпиада Атланта-96. Примата на нашата атлетика величествено се оттегли от сектора за скок на височина непобедена – световният й рекорд от 209 см все още е непосилен за нейните наследнички. В графата “изключителни и единствени” има двама представители на гребните спортове – никой друг български спортист няма два златни медала, спечелени на една и съща олимпиада като двойният шампион на едноместно кану от Барселона-92 Николай Бухалов или три пъти да се е качвал на почетната стълбичка също в едни игри като олимпийската шампионка на едноместен каяк Ваня Гешева, спечелила още сребро и бронз в двойка и четворка от Сеул-88. Само този успех бе достатъчен да ги нареди сред спортните легенди до друг техен предшественик – олимпийският шампион от Москва-80 Любомир Любенов, спечелил и сребро в едноместното кану на същите Игри на ХХ олимпиада. Като феномен ще остане в аналите на ХХ век и единствената ни олимпийска шампионка от зимни игри – Екатерина Дафовска, с титлата си на 15 км в биатлона от Нагано-98. Макар и без олимпийска титла, в символ на спортна България по света се превърна пък най-популярният ни скиор-алпиец Петър Попангелов, както и бронзовият медалист в ски-бягането на 30 км от Лейк Плесид-80 Иван Лебанов. В края на столетието с гордост отчитаме и световното признание за българския алпинизъм – наши смелчаци изкачиха най-високите върхове на планетата, а един от тях – Христо Проданов, завинаги остана на Покрива на света Еверест. Когато става въпрос за големите спортни личности на ХХ век мнозина биха започнали с Цар футбол и неговите големи момчета. Никой не може да забрави великолепната 9-ка на “Левски” ­ Георги Аспарухов (Гунди). През последното десетилетие на този век, родил невероятно много велики личности, границите на България се оказаха тесни за още един спортен талант, който е по мярката на “хората ХХL” – мегазвездата на българския и световния футбол Христо Стоичков и нашият “Дрийм тийм”, които стигна до заветното четвърто място на световните финали в САЩ. Модерният ляв има какво още да каже на света по футболните терени – доказателство е последната му шампионска титла в Мейджър Сокър Лийг с неговия “Чикаго файър”.

Нов брой | Архив | Реклама | Абонамент |За контакт

Списание Хората XXL
Всички права запазени © 2000